Нови мераци за демонтаж на паметника на Съветската армия
Нова група политици, общественици и жители, предвождана доскорошният автор тв предаването " Вяра и общество " по националната телевизия, сега политик от " Републиканци за България " Горан Благоев, журналиста Иво Инджев, общинския съветник от " Демократична България " Марта Георгиева, финансиста Мартин Заимов, писателят и доктор Любомир Канов и др. обяви инициатива за премахваме на Паметника на руската войска в София.
На конференция в Българска телеграфна агенция Горан Благоев разгласи, че новата самодейност е разумно продължение на развой, който върви от 30 години, но вече е пристигнал моментът " да се извърви пътят ".
Журналистът Иво Инджев коментира , че никъде в Европа няма такава надменност и разгласи надписа " на руската войска освободителка от признателния български народ “ за световен рекордьор по лъжене - армията не е била руска, а червена; не е освободителка, а окупаторка, а „ от българският народ е признателна единствено една част ".
Инициативната група е изпратила писмо до държавните институции с настояване да се произнесат за мястото на паметника, въз основа на нормативните документи.
Горан Благоев изясни, че настояването не е за „ взривяване или заличаване “, а за демонтирането му от настоящето му място, като добави, че той не е предпазен от конвенцията за военните монументи “. " Не желаеме да го взривяваме, нито унищожаваме, планировката е добра и може след нея да има друга самодейност ", изясни той и добави, че монументът не се опазва от военната спогодба.
На конференцията стана ясно още, че самодейността се поддържа и от партия КОД, чийто представител д-р Любомир Канов проучва " роболепната народопсихология на българина ", залегнала в МОЧА (алтернативно пейоративно наименование на паметника „ Монумент на окупационната алена войска “.
На финала Горан Благоев предложи нещо още по-смело - обсъждане на промяната на името на основния православен храм в София, който носи името на съветския военачалник Александър Невски.
Съдбата на ПСА до момента
По предпочитание на княз Александър I Батенберг през 1880 година мястото на бъдещия паметник е завършено като градина с повърхност от 35 дка и четири павилиона за цветя. През 1887 година част от градината се обособява като Ботаническа, а от 1891 година в нея от царския замък са преместени първите кафези на софийската зоологическа градина, която остава там през идващите над 90 години, до 1984-та.
Паметникът на Съветската войска, основан от колектив с началник Иван Фунев, е повдигнат в градината приз 1954 г. Години по-късно, след рухването на режима, в. „ Труд “ разгласява писмо от Любомир Далчев - един от създателите на паметника, който признава своята работа за крах и пита „ редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и съмнението “,,.
От есента на 2010 година мястото към монумента става поле за изявите на Гражданската самодейност за разглобяване на паметника.
С решение от юни на 2011 година Столичният общински съвет върна на пространството към монумента на Червената войска неговото име отпреди 9 септември 1944 година - Княжеска градина. Това стана по предложение на общинския консултант от ДСБ Вили Лилков, зам.-председател на Столичния общински съвет по това време.
През същата 2011-а мястото се трансформира в сцена за политическо изкуство, в които самият монумент влезе в основната роля, като част от фигурите в скулптурната комбинация „ Великата отечествена “ бяха оцветени като американски комиксови и попкултурни герои. Снимките от работата на колектива Destructive Creation обиколиха света.
През 2016 година столичният кмет Йорданка Фандъкова отговори на апела на общински съветници за ремонт на монумента, че Общината няма това право, тъй като по закон паметникът е държавна благосъстоятелност.
Преди местните избори през 2019 г. кандидатът за кмет на София от " Демократична България " Борислав Игнатов разгласи, че в случай че бъде определен, ще организира референдум и ориста на противоречивия монумент ще зависи от мнението на жителите. Но не беше.
На конференция в Българска телеграфна агенция Горан Благоев разгласи, че новата самодейност е разумно продължение на развой, който върви от 30 години, но вече е пристигнал моментът " да се извърви пътят ".
Журналистът Иво Инджев коментира , че никъде в Европа няма такава надменност и разгласи надписа " на руската войска освободителка от признателния български народ “ за световен рекордьор по лъжене - армията не е била руска, а червена; не е освободителка, а окупаторка, а „ от българският народ е признателна единствено една част ".
Инициативната група е изпратила писмо до държавните институции с настояване да се произнесат за мястото на паметника, въз основа на нормативните документи.
Горан Благоев изясни, че настояването не е за „ взривяване или заличаване “, а за демонтирането му от настоящето му място, като добави, че той не е предпазен от конвенцията за военните монументи “. " Не желаеме да го взривяваме, нито унищожаваме, планировката е добра и може след нея да има друга самодейност ", изясни той и добави, че монументът не се опазва от военната спогодба.
На конференцията стана ясно още, че самодейността се поддържа и от партия КОД, чийто представител д-р Любомир Канов проучва " роболепната народопсихология на българина ", залегнала в МОЧА (алтернативно пейоративно наименование на паметника „ Монумент на окупационната алена войска “.
На финала Горан Благоев предложи нещо още по-смело - обсъждане на промяната на името на основния православен храм в София, който носи името на съветския военачалник Александър Невски.
Съдбата на ПСА до момента
По предпочитание на княз Александър I Батенберг през 1880 година мястото на бъдещия паметник е завършено като градина с повърхност от 35 дка и четири павилиона за цветя. През 1887 година част от градината се обособява като Ботаническа, а от 1891 година в нея от царския замък са преместени първите кафези на софийската зоологическа градина, която остава там през идващите над 90 години, до 1984-та.
Паметникът на Съветската войска, основан от колектив с началник Иван Фунев, е повдигнат в градината приз 1954 г. Години по-късно, след рухването на режима, в. „ Труд “ разгласява писмо от Любомир Далчев - един от създателите на паметника, който признава своята работа за крах и пита „ редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и съмнението “,,.
От есента на 2010 година мястото към монумента става поле за изявите на Гражданската самодейност за разглобяване на паметника.
С решение от юни на 2011 година Столичният общински съвет върна на пространството към монумента на Червената войска неговото име отпреди 9 септември 1944 година - Княжеска градина. Това стана по предложение на общинския консултант от ДСБ Вили Лилков, зам.-председател на Столичния общински съвет по това време.
През същата 2011-а мястото се трансформира в сцена за политическо изкуство, в които самият монумент влезе в основната роля, като част от фигурите в скулптурната комбинация „ Великата отечествена “ бяха оцветени като американски комиксови и попкултурни герои. Снимките от работата на колектива Destructive Creation обиколиха света.
През 2016 година столичният кмет Йорданка Фандъкова отговори на апела на общински съветници за ремонт на монумента, че Общината няма това право, тъй като по закон паметникът е държавна благосъстоятелност.
Преди местните избори през 2019 г. кандидатът за кмет на София от " Демократична България " Борислав Игнатов разгласи, че в случай че бъде определен, ще организира референдум и ориста на противоречивия монумент ще зависи от мнението на жителите. Но не беше.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ